Като всяко друго нещо и патриотизмът вреди, когато е в големи количества. Една от вредите му е изкуствено надуваната гордост, че всичко нашенско е the best - ние сме най-силните, най-умните, най-великите, най-красивите. Това естествено, не е така. От училище обаче ни учат да сме добри патриоти - кого да обичаме и кого да мразим. Някак си става трудно да критикуваш родината, но ако искаме да бъдем наистина демократи, всяко нещо трябва да подлежи на критика, без изключения.

В днешният свят, в който свободата ти зависи от дълбочината на кесията, патриотизмът вече някак си е неактуален. Дори да сме българи не плащаме кой знае колко по-малко данъци, че живеем тук, отколкото ако живеем в чужбина. И тук и там безплатен обяд няма.

Друга вреда е расизмът, който малко или много съпътства патриотичния дух. За мен не националността е мерилото, по което преценям човек, а неговият умствен багаж. И ако си говорим честно, нашият народ не е от най-силните в тази област - кой знае какво бъдеще ни чака с това чалгарско, елементарно, селяндурско поколение.

След абсурдното спиране на речта на майор Даниела Благоева заради словосъчетанието "турско робство" се доказа за пореден път, че все още живеем в Народна Република България...

Подобна цензура в нормална държава е немислима, но все пак да не забравяме, че:


Коментарите тип "няма да простим никога" се понесоха от всички посоки. Цензурирането на това повече навреди, отколкото да помогна с нещо. Ясно е, че не става въпрос за днешните турци, а за примитивните наши и техни предци.
Например какво е виновен някой, че се е родил турчин, автоматично ли трябва да го мразим? Няма ли край тая омраза? Когато ние колим е добре, когато нас ни колят е зле.

Аз не съм особено голям патриот, защото не ми харесва балканската назадниева, комунистическа мисъл, културните дейци, които сякаш съм задължен да уважавам, взаимонадлъгването тук и мн. мн. др. неща.